Има ли човек който да не лъже?

Отговора на този въпрос ме направи християнин.
Как започна всичко??
Преди да стана християнин не съм имал никаква представа нито за Бог, нито за църква, нито познавах някой такъв. Майка ми ни водеше един два пъти в годината в православната църква. Криехме се да не ни видят я учители, я някои нейни колеги, защото Партията беше забранила ходенето на църква. Палехме по една свещ, кръстехме се, целувахме по някоя икона и това беше цялото ни християнство.
През 1989 г. постъпих във ВВВУ "Георги Бенковски" в гр. Долна Митрополия. Дойде демокрацията. Бях във трети курс, половината беше минал. Беше ми писнало от военщина и като си представех, че има още толкова се отчайвах.
Един ден чух нещо интересно за едно момче от горния випуск. Чух в разговор между двама мои колеги че той не лъже. Това силно ме озадачи, защото едно е да кажеш сам за себе си, че не лъжеш, а съвсем друго е някой друг да го каже за теб. След известно време видях един от тези двама колеги да чете една книга. Попитах го какво чете. Беше някаква книга, която обясняваше Библията. Това не ме впечатли особено, но ме заинтригува това, че беше на този човек, за когото чух че не лъже. Това беше причината да поискам да я прочета.
Прочетох я за един ден. В нея доста подробно се обясняваше какво е Библията, кой е Бог, какво е направил за хората, как е пратил сина си Исус Христос и т.н. и т.н. Все неща, за които не бях и чувал. На края на деня след като прочетох книгата разбрах, че всичко това, което го пише в Библията е вярно. Пред мен стоеше тази дилема - да приема всичко което бях разбрал и да живея според него или да загърбя всичко това и да си карам по старо му. Избрах първото. Нямаше как да си затворя очите за това което беше станало реалност за мен. Аз бях грешник, живеех за да умра и да отида в ада. Бог бе изпратил преди 2000 г. сина си Исус Христос за да понесе моя грях и след това го бе възкресил. Едва тогава разбрах какво значи поздрава, който казвахме по Великден "Христос възкресе". По принцип съм реалист и не можех да не се съобразя с тази реалност. Та, покаях се и приех Исус Христос за мой Господ и Спасител. И това промени живота ми, промени мисленето ми. Вече знаех за какво съм дошъл на тази земя и къде ще отида след като я напусна. Сега знам, защо моя колега не лъжеше. Наистина, по - лесно е да не лъжеш, стига да имаш причина да не го правиш. Аз вече я имам.

Филми, които си заслужава да гледаш

Днес телевизията и интернет са местата от където може човек да намери всякаква информация, но е много трудно от цялото това море от филми които бълват да намериш нещо без насилие, което да не те натоварва и наистина да е стойностно. За това ще си позволя в тази статия да ви препоръчвам филми от които надявам се ще имате полза. Може да хвърляте по едно око от време на време в тази статия.

Принцът на Египет - Анимация, но не е за пропускане. Историята разказва за излизането на евреите от Египетското робство. Филма е много силен и мисля, че ако не е анимация не би могло да се пресъздадат всички чудеса, които се случват. Изпълнението на Миро и Галя от "Каризма" на песните е супер. Историята е взета от втората книга в Библията - Изход и е пресъздадена много точно и правдоподобно.

Историята на Рон Кларк - по действителен случай. Определено младежите в училище създават много проблеми и това, което гледахме по филмите едно време се случва и с тях. Но на какво е готов един учител за да ги спечели? Готов ли е да им се посвети за да направи пълноценни хора от тях??

Ура! Свободата дойде, вече комунистите са на власт

ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ЦЪРКВИ У НАС В ПЕРИОДА ОТ 9.IХ.1944 г. ДО 1989

След 9 септ. 1944 г., постепенно политическата власт премина в ръце­те на най-отявлените безбожници в историята на човечеството. Започна мрачен период на гонения и дискриминация не само за Католическите и евангелските църкви в България, но и на всички вярващи, в т.ч. и на Право­славната църква. В тези времена на върховни изпитания за вяра и морал мнозина са склонни да отстъпят пред насилието и заплахите.

След относителното затишие, между 1944 и 1989 г. настъпват черни дни за евангелистите у нас. На 04.11.1948 г. са арестувани едновремен­но повечето евангелски пастири. Обвиняемите - петима от Баптистката, петима от Петдесятната, три­ма от Методистката и двама от Съ­борната църква - прекарват 45 дни на нечовешки мъчения в Централния затвор. Обвинението е В шпионаж и раз­пространяване на зловредни слухове. Като свидетели по делото са призо­вани 76 души. Единствената цел на така скалъпения процес е да се раз­громят евангелските църкви и да се сплашат останалите вярващи. Дело­то започва на 25.02.1949 г. и трае 129 ни. Четирима пастори са осъдени на
доживотен затвор и конфискация на цялото им имущество в полза на държавата. Други четирима- на 15 г строг тъмничен затвор и огромна глоба. Останалите получават по-малки присъди и съответни глоби. Този съдебен произвол не остава единствен. Проведени са и редица други процеси срещу пастири и миряни от евангелските църкви, вече безшумни, тихомълком, с типичното комунистическо коварство. Засегнати са не само подсъдимите, но и техните близки и животът в църквите.

Основната цел на комунистите през този период е не само ограни­чаването на всякаква църковна дей­ност, но и пълното премахване на църквите, тъй като България е обявена за „образцова атеистична стра­на". Най-важните средства за пости­гане на така формулираната цел са: уволнения, гонения, изселвания, арес­ти, затвор, забрана на религиозното възпитание на децата, внедряване на доносници и послушни слуги на власт­та в църквите.

"Християнството през вековете"

Ако имате по-голям интерес ви преопоръчвам книгата на Харалан Попов - "Изтезаван заради вярата си" -прекарал 13 години в затвора и "На словото ти уповавах" на Митко Матеев.